8.07.2020 г., 21:11

Беше Една Мечта

1.1K 0 0

Беше Една Мечта

 

Отвъд вратите на вечността,
в дълбините на същността.
Там където изгрява една мечта,
забулена в отровата на света.

 

Далеч от черните следи,
където никой не е бил преди.
Сега в забравата на вечността,
отиде си безмълвно онази мечта.

 

Нека ноща отнеме чертите,
белег останал дълбоко в гърдите.
Нека затворя си очите,
насред уюта на мъглите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...