2 ene 2008, 18:16

Беше нощ

1.2K 0 4

Беше нощ

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

дочу се вик, ридание, сълзи...

И една искрица светлина

съзряха моите очи.

 

Усетих как две силни ръце

ме задърпаха към светлината.

И за миг разбра моето сърце,

че се раждам на земята.

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

две студени женски устни

обладаха моята душа

и родиха любовта.

 

Усетих как две нежни ръце

се разхождат по цялото ми тяло.

Галят моето лице

и подлудяват сърцето загоряло.

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

дочу се злобен, животински смях.

И нечии стъпки по студената земя

ужасиха моята душа.

 

Усетих как две костеливи ръце

изстръгват живота от мен.

Трупът ми изтиваше бавно,

издъхнах до смърт ужасен.

 

Колко кратък е животът!

Колко вълшебна е нощта!

И колко по-странно е, че две ръце

определиха моята съдба!

 

Nick Dracula

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Городецки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Уникално е!Така силно въздействащо и емоционално!
  • Много е хубаво и емоционално браво
  • наистина си това което аз не съм. аз не сум добър в писането...успех
  • Браво!!!!Адски силен стих!!!Развълнува ме!!!Поздравявам те!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...