2 янв. 2008 г., 18:16

Беше нощ

1.2K 0 4

Беше нощ

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

дочу се вик, ридание, сълзи...

И една искрица светлина

съзряха моите очи.

 

Усетих как две силни ръце

ме задърпаха към светлината.

И за миг разбра моето сърце,

че се раждам на земята.

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

две студени женски устни

обладаха моята душа

и родиха любовта.

 

Усетих как две нежни ръце

се разхождат по цялото ми тяло.

Галят моето лице

и подлудяват сърцето загоряло.

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

дочу се злобен, животински смях.

И нечии стъпки по студената земя

ужасиха моята душа.

 

Усетих как две костеливи ръце

изстръгват живота от мен.

Трупът ми изтиваше бавно,

издъхнах до смърт ужасен.

 

Колко кратък е животът!

Колко вълшебна е нощта!

И колко по-странно е, че две ръце

определиха моята съдба!

 

Nick Dracula

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Городецки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Уникално е!Така силно въздействащо и емоционално!
  • Много е хубаво и емоционално браво
  • наистина си това което аз не съм. аз не сум добър в писането...успех
  • Браво!!!!Адски силен стих!!!Развълнува ме!!!Поздравявам те!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...