2.01.2008 г., 18:16

Беше нощ

1.2K 0 4

Беше нощ

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

дочу се вик, ридание, сълзи...

И една искрица светлина

съзряха моите очи.

 

Усетих как две силни ръце

ме задърпаха към светлината.

И за миг разбра моето сърце,

че се раждам на земята.

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

две студени женски устни

обладаха моята душа

и родиха любовта.

 

Усетих как две нежни ръце

се разхождат по цялото ми тяло.

Галят моето лице

и подлудяват сърцето загоряло.

 

Беше нощ – непрогледна тъмнина;

дочу се злобен, животински смях.

И нечии стъпки по студената земя

ужасиха моята душа.

 

Усетих как две костеливи ръце

изстръгват живота от мен.

Трупът ми изтиваше бавно,

издъхнах до смърт ужасен.

 

Колко кратък е животът!

Колко вълшебна е нощта!

И колко по-странно е, че две ръце

определиха моята съдба!

 

Nick Dracula

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Уникално е!Така силно въздействащо и емоционално!
  • Много е хубаво и емоционално браво
  • наистина си това което аз не съм. аз не сум добър в писането...успех
  • Браво!!!!Адски силен стих!!!Развълнува ме!!!Поздравявам те!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...