pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
881 17116
30 may 2020, 9:49

Бесило за вина 

  Poesía » Filosófica
734 5 17

Стрелките в пет... Дали не закъсняха?

От този мрак, полепнал върху мен,

прозорците страхливо зазвъняха,

с размътен звук, от ужас озлобен.

 

Графита ли си счупи тъмнината,

съблечена до голо и до вик?

Престори се на плаха тишината,

прободена от изгревен светлик.

 

В леглото ми, некръстени, мечтите

останаха без име до една.

И точно в пет, на снопче от лъчите,

обеси се невинната вина.

 

30.05.2020

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Рисувах тишината
ИнаКалина ИнаКалина
Poesía
Цветът на лен от о́храта привлечен
въздъхна с лавандула, мед и пръст.
Стрелките в пет издърпваха полека
с най-дългите си пръсти мрака гъст.
Не паднах ничком, ти си тръгна ничий ...
  973  12  15 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кети, толкова ти се радвам! Благодаря за искреното удивление!
  • Не спирате да ме удивлявате, мила Мария! Прекрасни стихове!
  • Доче, винаги се радвам на нашите
    " срещи"! Но ти не спиш ли, момиче? В три посреднощ коментираш? Това за мен е най-
    ценното доказателство, че ти е харесало! Прегръщам те, миличка! ❤️
  • Живяхме като трупахме вини
    ( и другите винихме за това)
    Бесилото и то не издържа
    под тежестта им бавно се строши.
    И пак на гръб ги носим без самар
    (човек е по устойчив от бесилото)
    Награда е, че още в нас е силата
    до гроб да носим непростената вина...

    Благодаря за вдъхновителната поезия.
  • Чудесно тълкувание си направила на стихотворението ми, Иржи, благодаря ти! Ще има ли скоро приказка от Шехерезада? ❤️ Кажи и, че ми е приятелка! 😘
  • И аз го прочетох няколко пъти, за да вникна в тая тишина...и тъмнина, която си отива в пет, прободена от изгрева...А мечтите са най-вече нощем и понякога остават недовършени/некръстени/, защото идва денят...Добре ли съм разбрала?
  • А аз ти благодаря за вдъхновението, което ти ми даде с перфектното си стихотворение, Краси!🌼 Бъди здрава и все така вдъхновяваща ни!
  • Прочетох го няколко пъти, Мария. Започва мрачно и зловещо, но пък снопчето лъчи ми създаде усещане за светло начало и "изгревен светлик". Пет са и човешките сетива -зрение, слух, обоняние, осезание, вкус. Благодаря, че свърза стиха си с моя! За мен е удоволствие да чета хубава поезия.
  • Добре сте ми дошли, момичета!🌼
    Зарадвахте ме с топлите си думи за написаното от мен! Бях мълчала цяла седмица и изблика на вдъхновение дойде като спасение.
    Благодаря ви, Марианка, Дени, Пепи!
    Желая ви вдъхновяващ уикенд!🍀
  • И стихотворението, и темата за вината - чудесно!
  • Мария, чудесно е.
    Много харесах графита на тъмнината.
    🌹
  • Благодаря ти, че ме навестяваш и оставяш коментари под стиховете ми, Жоро! Жив и здрав да си, друже!
  • Чудесен стих.
    Поздрави за теб и Ина 🌹🌹🌹
  • Благодаря, момиче на надеждата! ❤️
  • Разкош! Прегръщам ви и двечките!
  • Благодаря ти за философската насоченост в коментара ти, Цветенце! ❤️ Всеки се стреми към промяна с положителен знак. Дано имаме душевни сили да тръгнем с оптимизъм към нея!🍀🌼🍀
  • “В леглото ми, некръстени, мечтите
    останаха без име до една.
    И точно в пет, на снопче от лъчите,
    обеси се невинната вина” !!!
    Неслучайно точно в пет. Символът на петицата се свързва с промяната. И вярвам, че тук промяната ще отведе не само към кръщаването на мечтите, но и към тяхното сбъдване.

    Поздравявам те, Мари!❤️🌹
Propuestas
: ??:??