Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината,
съблечена до голо и до вик?
Престори се на плаха тишината,
прободена от изгревен светлик.
В леглото ми, некръстени, мечтите
останаха без име до една.
И точно в пет, на снопче от лъчите,
обеси се невинната вина.
30.05.2020
© Мария Панайотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
