22 feb 2011, 21:15

Бети

998 0 0

                                                       БЕТИ


                                  Медена роса разпръсква

                                  вишневият цвят навън,

                                  любими месец май

                                 бодро утрото разсънва,

                                 в цвят зелен дъбрави 

                                 след кичести сънища лилави. 

                                 Синева разпуква 

                                 дивни срещи със безумства,

                                 избледняват надълбоко

                                 откъслечни чувства. 

                                 Свежест и ухания

                                денят пробужда

                                в мойта морна същност,

                                скокливи удари 

                                в сърцето ми звънят,

                                камбани на сипкава ярост

                                и на отживяна страст,

                                Екстаз...

                                Камбанен звън,

                                ту на ярост,

                               ту на плач 

                               напяват...

                               това съм аз...

                               това съм аз...

                                      

                         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...