22.02.2011 г., 21:15

Бети

1K 0 0

                                                       БЕТИ


                                  Медена роса разпръсква

                                  вишневият цвят навън,

                                  любими месец май

                                 бодро утрото разсънва,

                                 в цвят зелен дъбрави 

                                 след кичести сънища лилави. 

                                 Синева разпуква 

                                 дивни срещи със безумства,

                                 избледняват надълбоко

                                 откъслечни чувства. 

                                 Свежест и ухания

                                денят пробужда

                                в мойта морна същност,

                                скокливи удари 

                                в сърцето ми звънят,

                                камбани на сипкава ярост

                                и на отживяна страст,

                                Екстаз...

                                Камбанен звън,

                                ту на ярост,

                               ту на плач 

                               напяват...

                               това съм аз...

                               това съм аз...

                                      

                         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...