22 февр. 2011 г., 21:15

Бети

1K 0 0

                                                       БЕТИ


                                  Медена роса разпръсква

                                  вишневият цвят навън,

                                  любими месец май

                                 бодро утрото разсънва,

                                 в цвят зелен дъбрави 

                                 след кичести сънища лилави. 

                                 Синева разпуква 

                                 дивни срещи със безумства,

                                 избледняват надълбоко

                                 откъслечни чувства. 

                                 Свежест и ухания

                                денят пробужда

                                в мойта морна същност,

                                скокливи удари 

                                в сърцето ми звънят,

                                камбани на сипкава ярост

                                и на отживяна страст,

                                Екстаз...

                                Камбанен звън,

                                ту на ярост,

                               ту на плач 

                               напяват...

                               това съм аз...

                               това съм аз...

                                      

                         

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...