22 февр. 2011 г., 21:15

Бети

996 0 0

                                                       БЕТИ


                                  Медена роса разпръсква

                                  вишневият цвят навън,

                                  любими месец май

                                 бодро утрото разсънва,

                                 в цвят зелен дъбрави 

                                 след кичести сънища лилави. 

                                 Синева разпуква 

                                 дивни срещи със безумства,

                                 избледняват надълбоко

                                 откъслечни чувства. 

                                 Свежест и ухания

                                денят пробужда

                                в мойта морна същност,

                                скокливи удари 

                                в сърцето ми звънят,

                                камбани на сипкава ярост

                                и на отживяна страст,

                                Екстаз...

                                Камбанен звън,

                                ту на ярост,

                               ту на плач 

                               напяват...

                               това съм аз...

                               това съм аз...

                                      

                         

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...