30 jun 2012, 21:43

Без адрес II

  Poesía
668 0 1

БЕЗ ЗДРЕС II

Препочитам да пусна косите си, вместо
пред очите на хората да съм прилична,
да не крия сълзите си, щом плача често,
да не се обвинявам, ако съм различна.
Да летя в светове по-красиви от този,
да пристъпвам във приказки с боси нозе,
да рисувам във сънища принцове с рози,
да съм сбор от приятел, жена, и дете...
Предпочитам, потъвайки във многоточия,
да остана аз в сянка за целия свят,
и когато със присмех от теб съм посочена,
само да промълвя: „Нима не си бил слаб?”
Би било много лесно... Усмивка да сложа
като грим върху своето тъжно лице,
да наметна онази, фалшивата кожа
и да скрия ключето за своето сърце...
Би било много лесно! Ще бъда разбрана
и на теб до безумие ще заприличам.
Та нали в теб живеят поне още двама...
(де да можех аз всички ви да заобичам!)
... Ала аз се обличам във стихове нощем
и си казвам „Наздраве!” с Луната над мен,
вместо да украсявам с душа като брошка
рогата на Дявола, взел я за плен.
И оставам такава – каквато бях вчера,
каквато ще бъда и утре, и днес...
И ако като мен още някой намеря,
още строфи ще има стиха „Без адрес”.

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...