30 jun 2012, 21:43

Без адрес II

  Poesía
666 0 1

БЕЗ ЗДРЕС II

Препочитам да пусна косите си, вместо
пред очите на хората да съм прилична,
да не крия сълзите си, щом плача често,
да не се обвинявам, ако съм различна.
Да летя в светове по-красиви от този,
да пристъпвам във приказки с боси нозе,
да рисувам във сънища принцове с рози,
да съм сбор от приятел, жена, и дете...
Предпочитам, потъвайки във многоточия,
да остана аз в сянка за целия свят,
и когато със присмех от теб съм посочена,
само да промълвя: „Нима не си бил слаб?”
Би било много лесно... Усмивка да сложа
като грим върху своето тъжно лице,
да наметна онази, фалшивата кожа
и да скрия ключето за своето сърце...
Би било много лесно! Ще бъда разбрана
и на теб до безумие ще заприличам.
Та нали в теб живеят поне още двама...
(де да можех аз всички ви да заобичам!)
... Ала аз се обличам във стихове нощем
и си казвам „Наздраве!” с Луната над мен,
вместо да украсявам с душа като брошка
рогата на Дявола, взел я за плен.
И оставам такава – каквато бях вчера,
каквато ще бъда и утре, и днес...
И ако като мен още някой намеря,
още строфи ще има стиха „Без адрес”.

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...