argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
2 sept 2012, 16:24

Без артритни капризи 

  Poesía
811 0 17

Като строфи митично

се повтарят логично

два сезона със ритъм на шлагерна песен.

И вървим през просото -

все напряко, защото

по петите захапва ни ранната есен.


Тя потропва с тояжка,

но нехаем хлапашки,

сякаш времето дреме на сянка под бука.

Неразчетени знаци

по цветя и трънаци,

ще гадаят след нас оцелелите тука.


Календарът се чуди

и ни смята за луди -

не стареят мечтите по цвят и по време.

И сме още момчета,

жар в очите ни свети

и животът е кон без юзда и без стреме.


Нека лятото тича

и през пръсти изтича

топлината, която пиляхме за други.

Не сезонно сме млади

а до гроб сме номади,

прекосили сърцата на чужди съпруги.


И разгърдили ризи,

без артритни капризи,

както веехме някога весел перчем...

Мои мили момчета,

нестарееща чета,

свойто лято помъкнала в есенно време!


 

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??