Като строфи митично
се повтарят логично
два сезона със ритъм на шлагерна песен.
И вървим през просото -
все напряко, защото
по петите захапва ни ранната есен.
Тя потропва с тояжка,
но нехаем хлапашки,
сякаш времето дреме на сянка под бука.
Неразчетени знаци
по цветя и трънаци,
ще гадаят след нас оцелелите тука. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up