Петър1 (Петър Димитров)
57 4497
24 may 2024, 3:56  

Без багаж 

  Poesía
94 1 2

Наоколо ми

гениални аматьори:

прилежно и последователно подреждат

съжаления,

несбъднати мечти

и спомени.

Подсказват си,

похвалват се,

и като цяло

известни са

и уважавани 

във малката си общност.

 

Те добре живеят -

според собствените си закони.

 

А аз какво да кажа:

небесата обикалям още.

С чайките делим обяд и сянка лете,

дъждовете ме приспиват всяка есен.

После идват зима, пролет…

Понякога е радостно до болка.

Други дни са тъжен смях.

 

Човешко е.

 

А моите предателства 

от вяра в хората - че са добри,

и от любов били са.

 

Късно е да се предавам.

Смешно е да се оплаквам,

и да занимавам скромната,

добре сплотена

поетична общност,

която всичко вижда,

никога не спи,

преценя, 

съпоставя,

и като цяло

открива своята изява,

в малки клубове

а в механите хладни

 

търси Ботев,

Левски споменава,

 

там се сплотява,

размножава,

оцелява

това немое

поетично племе.

 

А аз - със моите глаголи,

без багаж

отлитам към морето,

слънцето

и лятото.

 

 

 

 

 

 

 

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Късно е да се предавам.
    Смешно е да се оплаквам,"... имаше едно предаване "без багаж"; мъкнем си го багажа и това е - от време навреме се заблуждаваме, че сме го загубили, но като се приземим и усещаме, че още е там. Кое е морето
  • Преценя върви с оценя, но там багаж си трябва. А вярно, без багаж накъде, освен на море?
Propuestas
: ??:??