Наоколо ми
гениални аматьори:
прилежно и последователно подреждат
съжаления,
несбъднати мечти
и спомени.
Подсказват си,
похвалват се,
и като цяло
известни са
и уважавани
във малката си общност.
Те добре живеят -
според собствените си закони.
А аз какво да кажа:
небесата обикалям още.
С чайките делим обяд и сянка лете,
дъждовете ме приспиват всяка есен.
После идват зима, пролет…
Понякога е радостно до болка.
Други дни са тъжен смях.
Човешко е.
А моите предателства
от вяра в хората - че са добри,
и от любов били са.
Късно е да се предавам.
Смешно е да се оплаквам,
и да занимавам скромната,
добре сплотена
поетична общност,
която всичко вижда,
никога не спи,
преценя,
съпоставя,
и като цяло
открива своята изява,
в малки клубове
а в механите хладни
търси Ботев,
Левски споменава,
там се сплотява,
размножава,
оцелява
това немое
поетично племе.
А аз - със моите глаголи,
без багаж
отлитам към морето,
слънцето
и лятото.
© Петър Димитров Всички права запазени
Смешно е да се оплаквам,"... имаше едно предаване "без багаж"; мъкнем си го багажа и това е - от време навреме се заблуждаваме, че сме го загубили, но като се приземим и усещаме, че още е там. Кое е морето