Без бодли

22 may 2016, 22:03

Poesía

570 0 2

Разбрах.
Сърцето отново грешеше..
а аз просто мечтах.
Не чувах когато туптеше.
Заслушах се чак като спря.
Усмивката вече е друга..
Перманентно тя се изтри.
Виновникът - отдавна си тръгна.
И с него залепеното се разлепи.
"Аз казах ти!" - сърцето изрече.
"Не давай на никого своите бодли.
Покажеш ли слабост - късно е вече.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без бодли

Искате да прочетете повече?

Propuestas