Без бодли

22 may 2016, 22:03

Poesía

555 0 2

Разбрах.

Сърцето отново грешеше..

а аз просто мечтах.

Не чувах когато туптеше.

Заслушах се чак като спря.

Усмивката вече е друга..

Перманентно тя се изтри.

Виновникът - отдавна си тръгна.

И с него залепеното се разлепи.

"Аз казах ти!" - сърцето изрече.

"Не давай на никого своите бодли.

Покажеш ли слабост - късно е вече..

Трудно оцеляват таралежите без бодли."

Разбрах. Студен бе светът

и хората не са както преди.

А изводът е в това:

Понякога таралежите живеят без бодли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.