Без бодли
Разбрах.
Сърцето отново грешеше..
а аз просто мечтах.
Не чувах когато туптеше.
Заслушах се чак като спря.
Усмивката вече е друга..
Перманентно тя се изтри.
Виновникът - отдавна си тръгна.
И с него залепеното се разлепи.
"Аз казах ти!" - сърцето изрече.
"Не давай на никого своите бодли.
Покажеш ли слабост - късно е вече..
Трудно оцеляват таралежите без бодли."
Разбрах. Студен бе светът
и хората не са както преди.
А изводът е в това:
Понякога таралежите живеят без бодли.
© Емилия Йорданова All rights reserved.
