22 мая 2016 г., 22:03

Без бодли 

  Поэзия
567 0 2
Разбрах.
Сърцето отново грешеше..
а аз просто мечтах.
Не чувах когато туптеше.
Заслушах се чак като спря.
Усмивката вече е друга..
Перманентно тя се изтри.
Виновникът - отдавна си тръгна.
И с него залепеното се разлепи.
"Аз казах ти!" - сърцето изрече.
"Не давай на никого своите бодли.
Покажеш ли слабост - късно е вече.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Предложения
: ??:??