13 nov 2014, 0:22

Без да те обичам

1.1K 1 10

 

 

Гася те в дъното на чашата с уиски
като цигара, изоставена в палтото.
Тя, любовта ми, вече нищичко не иска.
Тя, любовта ми, е погубена, защото

 

в студа се сви, премръзна, после си отиде.
Не си я топлил. Като демон, като вятър,
ти пак ще тръгнеш нощем. Няма да те видя.
И ако утре е завинаги, вратата

 

недей затваря. Остави я, нека зее
за друго нечие нахлуване готова.
Не се навеждай, дланите ми за да сгрееш;
съдбата често е безупречно сурова.

 

А аз се справям. Да, оправям се напълно.
Напук на мъката се пиша несломима.
Преди в сърцето нова обич да покълне,
ще го заключа като бяс, под карантина

 

и ще го давя, ще го беся, ще го късам...
Дано не кажеш, че ме виждаш по-различна.
Любов ли? Тръгна си и вързах я на възел.
Сега съм същата, но...

 

без да те обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и ще го давя, ще го беся, ще го късам..."
    Стана ми болно като осъзнах, че все сърцето отнася най-голямата жестокост- и от другите, но и от нас самите. Стихотворението ти е много силно, категорична си, но ми хареса най-много нотката на надежда в твоята "несломимост".
  • Чудно! А това е супер: недей затваря. Остави я, нека зее
    за друго нечие нахлуване готова.
  • едно е да сътвориш нещо хубаво , съвсем друго е да ме вържеш за багажника да ме влачиш няколко минути с 180км и да ми хареса. Харесвам това чувство и стихът ти и теб самата без дори да те познавам . Благодаря че сподели !
  • Едно изпепеляващо стихо, измитащо като вихрушка една неосъществена любов!За да го напишеш това, трява да имаш голяма вътрешна сила на
    чувствата,Яна!Очевидно ти ги притежаваш тези чувства и това прави творбата ти убедителна и въздействаща!Поздравление за написаното!
    Оценявам го!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Хареса ми стихотворението, силно и въздействащо е, но се питам дали наистина оставаме същите, когато вече не обичаме? Дали все пак частица от нас не остава с нещо променена?
    Поздрави!!!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...