Без да те обичам
Гася те в дъното на чашата с уиски
като цигара, изоставена в палтото.
Тя, любовта ми, вече нищичко не иска.
Тя, любовта ми, е погубена, защото
в студа се сви, премръзна, после си отиде.
Не си я топлил. Като демон, като вятър,
ти пак ще тръгнеш нощем. Няма да те видя.
И ако утре е завинаги, вратата
недей затваря. Остави я, нека зее
за друго нечие нахлуване готова.
Не се навеждай, дланите ми за да сгрееш;
съдбата често е безупречно сурова.
А аз се справям. Да, оправям се напълно.
Напук на мъката се пиша несломима.
Преди в сърцето нова обич да покълне,
ще го заключа като бяс, под карантина
и ще го давя, ще го беся, ще го късам...
Дано не кажеш, че ме виждаш по-различна.
Любов ли? Тръгна си и вързах я на възел.
Сега съм същата, но...
без да те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
