Без да те обичам
Гася те в дъното на чашата с уиски
като цигара, изоставена в палтото.
Тя, любовта ми, вече нищичко не иска.
Тя, любовта ми, е погубена, защото
в студа се сви, премръзна, после си отиде.
Не си я топлил. Като демон, като вятър,
ти пак ще тръгнеш нощем. Няма да те видя.
И ако утре е завинаги, вратата
недей затваря. Остави я, нека зее
за друго нечие нахлуване готова.
Не се навеждай, дланите ми за да сгрееш;
съдбата често е безупречно сурова.
А аз се справям. Да, оправям се напълно.
Напук на мъката се пиша несломима.
Преди в сърцето нова обич да покълне,
ще го заключа като бяс, под карантина
и ще го давя, ще го беся, ще го късам...
Дано не кажеш, че ме виждаш по-различна.
Любов ли? Тръгна си и вързах я на възел.
Сега съм същата, но...
без да те обичам.
© Яна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудно! А това е супер: недей затваря. Остави я, нека зее
за друго нечие нахлуване готова. -
едно е да сътвориш нещо хубаво , съвсем друго е да ме вържеш за багажника да ме влачиш няколко минути с 180км и да ми хареса. Харесвам това чувство и стихът ти и теб самата без дори да те познавам . Благодаря че сподели !
-
Едно изпепеляващо стихо, измитащо като вихрушка една неосъществена любов!За да го напишеш това, трява да имаш голяма вътрешна сила на
чувствата,Яна!Очевидно ти ги притежаваш тези чувства и това прави творбата ти убедителна и въздействаща!Поздравление за написаното!
Оценявам го!Поздрави от мен и хубав ден! -
Хареса ми стихотворението, силно и въздействащо е, но се питам дали наистина оставаме същите, когато вече не обичаме? Дали все пак частица от нас не остава с нещо променена?
Поздрави!!! -
Приличаш ми на една Яна, чиято поезия добре познавам и винаги съм и се възхищавала! Ако е тя, прегръщам я с душата си, защото тя знае как да я нахрани! Ако си друга Яна, то в мое лице имаш една непоколебима фенка! Дори само това стихотворение е достатъчно за да търся написаното от теб, защото ще е среща с голямата поезия!
Поздравления, Яничко! -
Безпощадно!
Лястовиче, аз знам къде да те намеря, но сещай се по-често за тук де
-
Харесах и го оценявам!
-
Раздираща,помитаща всички утехи емоция,която трябва да бъде докрай изживяна!
Силно! -
Хубаво е, че от ранна възраст си се научила как да се отърваваш от излишни чувства. Някои не могат да овладеят това изкуство цял живот.
Хубавото на всяка любов е, когато остави стих след себе си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стана ми болно като осъзнах, че все сърцето отнася най-голямата жестокост- и от другите, но и от нас самите. Стихотворението ти е много силно, категорична си, но ми хареса най-много нотката на надежда в твоята "несломимост".