(Без)действие
Ще ме познаеш ли след тоя дъжд,
изплакал толкова години?
Дълбал в бръчките ми неведнъж
асфалт крайбрежен, за да минеш.
Изтекло бе и речното корито,
изсъхнало, с деформации от глина,
ръце, изваяли безкрайни форми скрито...
Видя ли ги или безизразно подмина?
Изнизаха се снеговете ми дори,
топящи се напролет, но длан свили.
Отдолу моята любов завита спи,
на полюса иглу мечтите свили...
А колко тъжно ще е, ако мислиш,
че всичко си тече така.
Животът повлиява се от действия,
но не от махване с ръка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ниела Вон Todos los derechos reservados
