Ще ме познаеш ли след тоя дъжд,
изплакал толкова години?
Дълбал в бръчките ми неведнъж
асфалт крайбрежен, за да минеш.
Изтекло бе и речното корито,
изсъхнало, с деформации от глина,
ръце, изваяли безкрайни форми скрито...
Видя ли ги или безизразно подмина?
Изнизаха се снеговете ми дори,
топящи се напролет, но длан свили.
Отдолу моята любов завита спи,
на полюса иглу мечтите свили... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up