(Без)действие
Ще ме познаеш ли след тоя дъжд,
изплакал толкова години?
Дълбал в бръчките ми неведнъж
асфалт крайбрежен, за да минеш.
Изтекло бе и речното корито,
изсъхнало, с деформации от глина,
ръце, изваяли безкрайни форми скрито...
Видя ли ги или безизразно подмина?
Изнизаха се снеговете ми дори,
топящи се напролет, но длан свили.
Отдолу моята любов завита спи,
на полюса иглу мечтите свили...
А колко тъжно ще е, ако мислиш,
че всичко си тече така.
Животът повлиява се от действия,
но не от махване с ръка.
© Ниела Вон All rights reserved.
