27 jul 2013, 16:18

Без дом

  Poesía » Otra
856 0 0

Нямам подслон,

и днес

без теб

търся любов,

сега

в самота

умирам,

не успях

и не бях 

щастлива.

Убивах

копнежи,

загивах

и губех 

надежда

за ,,НИЕ''.

Имаше  ТИ,

имаше АЗ,

но отделно,

да открием 

нови мечти,

не стана това -

само време разделно.

 

Нямам дом,

и днес 

за мен

няма любов,

само лъжа,

празнота

и вълчия вой

срещу пълна луна,

болка, тъга,

нечутия стон,

потънал в мрака,

някой, някого не дочака -

мъртва любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...