Нямам подслон,
и днес
без теб
търся любов,
сега
в самота
умирам,
не успях
и не бях
щастлива.
Убивах
копнежи,
загивах
и губех
надежда
за ,,НИЕ''.
Имаше ТИ,
имаше АЗ,
но отделно,
да открием
нови мечти,
не стана това -
само време разделно.
Нямам дом,
и днес
за мен
няма любов,
само лъжа,
празнота
и вълчия вой
срещу пълна луна,
болка, тъга,
нечутия стон,
потънал в мрака,
някой, някого не дочака -
мъртва любов.
© Богдана Маринова Всички права запазени