9 nov 2010, 20:46

Без дом за завръщане

  Poesía » Otra
1.2K 0 9

 

                                „... и за царските палати

                                 не бих те сменил!"

                                 Ран Босилек

 

Кой ти взриви стената,

моя схлупена къщице?

Дупка остави за вятъра -

сам при теб да се връща.

 

Да свири нощем по ъглите,

звезди да слага в кандилото,

да виждаш - почитат те мъртвите,

кланят  се доземи и си отиват.

Да пее денем с врабчетата -

дано да свикнеш - смъртна си.

Но верен е той на обета си,

от корен няма да те изтръгне.

 

Защо ми преточваш  мъката

и три пъти сменяш прясола?

Чувал ли е някой някога

скръб по родното - втасала,

да уталожи  кротко спомена,

да рукне в сърцето радост

по някакви хартийки -  бонове,

сменили стряха за празност?!

 

Кой ми взриви душата,

моя свидна къщице,

да съм до гроб прокълната

без дом за завръщане? 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изоставена къща в с. Рачевци'2010

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно трудно е да се прочете стих, като този, Теди!
    Имала си смелостта да го напишеш, а аз още нямам, но може би трябваше да дойда тук, за да се престраша!? За докосващо - спор няма, а в моя случай и вдъхновяващо! Благодаря!
  • "Кой ми взриви душата,
    моя свидна къщице,
    да съм до гроб прокълната
    без дом за завръщане?"

    Едно малко, тъжно бижу е този твой стих, Теди! Има такава къща в родното ми село. Поне веднъж в годината я посещавам - да се поклоня пред нея и да ми напомни за безгрижното и щастливо детство. Благодаря ти за съпреживяната емоция.

  • С Барона! Наистина си струва да се прочете!
    Поздравления!
  • Снимката съм я правила аз, през тази есен. Това е първата къща, която видях в началото на селото...
    Благодаря ви, приятели, за споделянето!
  • Бърка в сърцето този стих, Теди!
    Родната къща наистина е много повече от дом за живеене...
    Много...
    Жалко, че понякога хората го разбират, когато тя вече е рухнала....
    Поздрав сърдечен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...