Без дом за завръщане
„... и за царските палати
не бих те сменил!"
Ран Босилек
Кой ти взриви стената,
моя схлупена къщице?
Дупка остави за вятъра -
сам при теб да се връща.
Да свири нощем по ъглите,
звезди да слага в кандилото,
да виждаш - почитат те мъртвите,
кланят се доземи и си отиват.
Да пее денем с врабчетата -
дано да свикнеш - смъртна си.
Но верен е той на обета си,
от корен няма да те изтръгне.
Защо ми преточваш мъката
и три пъти сменяш прясола?
Чувал ли е някой някога
скръб по родното - втасала,
да уталожи кротко спомена,
да рукне в сърцето радост
по някакви хартийки - бонове,
сменили стряха за празност?!
Кой ми взриви душата,
моя свидна къщице,
да съм до гроб прокълната
без дом за завръщане?
Изоставена къща в с. Рачевци'2010
© Теди Савчева All rights reserved.
