voda (Елица Ангелова)
582 14033
8 feb 2008, 9:16  

Неотронена сълза 

  Poesía » De amor
1081 0 27



Защо жадуваш думи и признания,
не ти ли стига дивата ми страст?
За миг прескачам всички разстояния,
при тебе съм в уречения час.

Безмълвно, безрезервно се отдавам –
до грам, до молекула, до микрон...
И с тиха, непонятна благодарност,
издигам те – като светец,  на трон.

Но ти ме гледаш с упрек. И неволно
 убиваш сам у мене любовта.
И аз, понесла тонове от болка,
си тръгвам – тъжна скитница в нощта. 

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??