voda (Елица Ангелова)
586 14113
8.02.2008 г., 9:16 ч.  

Неотронена сълза 

  Поезия » Любовна
1053 0 27



Защо жадуваш думи и признания,
не ти ли стига дивата ми страст?
За миг прескачам всички разстояния,
при тебе съм в уречения час.

Безмълвно, безрезервно се отдавам –
до грам, до молекула, до микрон...
И с тиха, непонятна благодарност,
издигам те – като светец,  на трон.

Но ти ме гледаш с упрек. И неволно
 убиваш сам у мене любовта.
И аз, понесла тонове от болка,
си тръгвам – тъжна скитница в нощта. 

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??