Защо жадуваш думи и признания,
не ти ли стига дивата ми страст?
За миг прескачам всички разстояния,
при тебе съм в уречения час.
Безмълвно, безрезервно се отдавам –
до грам, до молекула, до микрон...
И с тиха, непонятна благодарност,
издигам те – като светец, на трон.
Но ти ме гледаш с упрек. И неволно
убиваш сам у мене любовта.
И аз, понесла тонове от болка,
си тръгвам – тъжна скитница в нощта.