Feb 8, 2008, 9:16 AM  

Неотронена сълза 

  Poetry » Love
1079 0 27



Защо жадуваш думи и признания,
не ти ли стига дивата ми страст?
За миг прескачам всички разстояния,
при тебе съм в уречения час.

Безмълвно, безрезервно се отдавам –
до грам, до молекула, до микрон...
И с тиха, непонятна благодарност,
издигам те – като светец,  на трон.

Но ти ме гледаш с упрек. И неволно
 убиваш сам у мене любовта.
И аз, понесла тонове от болка,
си тръгвам – тъжна скитница в нощта. 


 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??