Защо жадуваш думи и признания,
не ти ли стига дивата ми страст?
За миг прескачам всички разстояния,
при тебе съм в уречения час.
Безмълвно, безрезервно се отдавам –
до грам, до молекула, до микрон...
И с тиха, непонятна благодарност,
издигам те – като светец, на трон.
Но ти ме гледаш с упрек. И неволно
убиваш сам у мене любовта.
И аз, понесла тонове от болка,
си тръгвам – тъжна скитница в нощта.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
