22 nov 2007, 14:24

Без душа

  Poesía
1K 0 1
Бях жена - нежна и ранима
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.

Обичах силно, раздадох си душата,
не мразех, признавах само любовта.
А какво получих за отплата -
жесток ритник право в пропастта.

Сега съм коварна и студена
пораснах набързо - нямаше даже и миг.
Не ще се чувствам вече наранена
и не ще се обърна и да чуя нечий тъжен вик.

Днес вървя без душа сред тълпата,
усещам в себе си огромна празнота.
Виждам как и в други нагнездила се е самотата,
Боже, защо отказах се да вярвам в любовта???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта е около нас, никога не спирай да вярваш в нея!!!
    Пожелавам ти от сърце да дойде мига, в който душата ти ще е щастлива!!!

    Прекрасен стих - истински и красив!6+

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...