22.11.2007 г., 14:24 ч.
Без душа
Бях жена - нежна и ранима
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.
Обичах силно, раздадох си душата,
не мразех, признавах само любовта.
А какво получих за отплата -
жесток ритник право в пропастта.
Сега съм коварна и студена
пораснах набързо - нямаше даже и миг.
Не ще се чувствам вече наранена
и не ще се обърна и да чуя нечий тъжен вик.
Днес вървя без душа сред тълпата,
усещам в себе си огромна празнота.
Виждам как и в други нагнездила се е самотата,
Боже, защо отказах се да вярвам в любовта???
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.
Обичах силно, раздадох си душата,
не мразех, признавах само любовта.
А какво получих за отплата -
жесток ритник право в пропастта.
Сега съм коварна и студена
пораснах набързо - нямаше даже и миг.
Не ще се чувствам вече наранена
и не ще се обърна и да чуя нечий тъжен вик.
Днес вървя без душа сред тълпата,
усещам в себе си огромна празнота.
Виждам как и в други нагнездила се е самотата,
Боже, защо отказах се да вярвам в любовта???
© Дани Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пожелавам ти от сърце да дойде мига, в който душата ти ще е щастлива!!!
Прекрасен стих - истински и красив!6+