22.11.2007 г., 14:24 ч.

Без душа 

  Поезия
884 0 1
Бях жена - нежна и ранима
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.
Обичах силно, раздадох си душата,
не мразех, признавах само любовта.
А какво получих за отплата -
жесток ритник право в пропастта.
Сега съм коварна и студена
пораснах набързо - нямаше даже и миг.
Не ще се чувствам вече наранена
и не ще се обърна и да чуя нечий тъжен вик. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Предложения
: ??:??