13 dic 2007, 11:02

Без дъх!

  Poesía
676 0 3

Да ти кажа ли как!?

Не мога!!!

В мен няма излишна тревога.

Да ти кажа ли колко!?

За Бога!!!

Ти не разбра ли, че няма

с теб бъдеще да съчинявам.

Ще живея без дъх всеки миг

и ще падам отчаяно с вик.

В миг един, щом срещна съдбата,

за ръка ще я хвана в отплата.

Ти не искай на заем от мене

топлина, милост, надежда,

човек с обещания се подвежда.

Днес ще сложа корона на главата ти,

утре стрели ще вадя от ребрата ти,

жестокостта ми, знай, е милостиня,

от чувства ще те излекувам

 завинаги!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...