Да ти кажа ли как!?
Не мога!!!
В мен няма излишна тревога.
Да ти кажа ли колко!?
За Бога!!!
Ти не разбра ли, че няма
с теб бъдеще да съчинявам.
Ще живея без дъх всеки миг
и ще падам отчаяно с вик.
В миг един, щом срещна съдбата,
за ръка ще я хвана в отплата.
Ти не искай на заем от мене
топлина, милост, надежда,
човек с обещания се подвежда.
Днес ще сложа корона на главата ти,
утре стрели ще вадя от ребрата ти,
жестокостта ми, знай, е милостиня,
от чувства ще те излекувам
завинаги!!!
© Радка Иванова Всички права запазени