Така те харесвам - без грим, без червило,
лицето ти истинско, ме прави щастлив.
Там животът изписан с душа, не с мастило,
щом те прочитам, чувствам се жив.

Бръчици виждам от радост, тъга,
от усмивки, от болка, дори от любов.
Понякога плачеш, но след дъжд е дъга,
под която да мина, съм на всичко готов.

А понякога, толкова силно се смееш,
че дори слънцето да залезе забравя.
Любовта ми към теб на люлка люлееш,
по-силно се влюбвам, какво да направя.

Така те харесвам - без червило, без грим,
естествена - толкова красива.
Дори далеч един от друг да заспим,
чувствам се жив, щом си щастлива.

Явор Перфанов
16.11.2019 г.