Без грим
Така те харесвам - без грим, без червило,
лицето ти истинско, ме прави щастлив.
Там животът изписан с душа, не с мастило,
щом те прочитам, чувствам се жив.
Бръчици виждам от радост, тъга,
от усмивки, от болка, дори от любов.
Понякога плачеш, но след дъжд е дъга,
под която да мина, съм на всичко готов.
А понякога, толкова силно се смееш,
че дори слънцето да залезе забравя.
Любовта ми към теб на люлка люлееш,
по-силно се влюбвам, какво да направя.
Така те харесвам - без червило, без грим,
естествена - толкова красива.
Дори далеч един от друг да заспим,
чувствам се жив, щом си щастлива.
Явор Перфанов
16.11.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
