Без име
Лудост сляпа пропълзява
когато слънцето залязва,
самотата само ти припява,
омразата, която живота ти вгорчава.
Чувствам се мъртъв.... толкова мъртъв...
Душата като пеперуда се изплъзва.
Чувствам се жив, само когато тя умира,
смъркам, за да забравя -
аз съм трупът, с който се гавря.
Чувствам се мъртъв.... толкова мъртъв.
когато слънцето залязва,
самотата само ти припява,
омразата, която живота ти вгорчава.
Чувствам се мъртъв.... толкова мъртъв...
Душата като пеперуда се изплъзва.
Чувствам се жив, само когато тя умира,
смъркам, за да забравя -
аз съм трупът, с който се гавря.
Чувствам се мъртъв.... толкова мъртъв.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Иванов Todos los derechos reservados
