Без име
когато слънцето залязва,
самотата само ти припява,
омразата, която живота ти вгорчава.
Чувствам се мъртъв.... толкова мъртъв...
Душата като пеперуда се изплъзва.
Чувствам се жив, само когато тя умира,
смъркам, за да забравя -
аз съм трупът, с който се гавря.
Чувствам се мъртъв.... толкова мъртъв.
© Христо Иванов All rights reserved.