Lara (Лара)
20 97
20 mar 2008, 17:41

(без име ) 

  Poesía » Otra
574 0 3
Късче от синева
в непрогледнало сияние
поръсени стенания
в един вихър, наречен живот,
крадливи спомени,
нечестиви помисли,
една сълза в лечебен мрак...
Нима осъзна болката,
а може би приглушаващия вик на самотата.
Ръкувайки се с нищото,
разбрах начинанието -
и там сътворих теб
в омазания лист
от масло и скръб.
И там те видях отново
с очи, вперени в звездите,
но с угасващи светлини
и заридах...
Заридах в откровението,
в сълзите на мрака,
в безвремието,
недокосвайки...

да чакам.

© Лара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??