20 mar 2008, 17:41

(без име )

  Poesía » Otra
929 0 3
Късче от синева
в непрогледнало сияние
поръсени стенания
в един вихър, наречен живот,
крадливи спомени,
нечестиви помисли,
една сълза в лечебен мрак...
Нима осъзна болката,
а може би приглушаващия вик на самотата.
Ръкувайки се с нищото,
разбрах начинанието -
и там сътворих теб
в омазания лист
от масло и скръб.
И там те видях отново
с очи, вперени в звездите,
но с угасващи светлини
и заридах...
Заридах в откровението,
в сълзите на мрака,
в безвремието,
недокосвайки...

да чакам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...