Lara (Лара)
20 97
20.03.2008 г., 17:41 ч.

(без име ) 

  Поезия » Друга
680 0 3
Късче от синева
в непрогледнало сияние
поръсени стенания
в един вихър, наречен живот,
крадливи спомени,
нечестиви помисли,
една сълза в лечебен мрак...
Нима осъзна болката,
а може би приглушаващия вик на самотата.
Ръкувайки се с нищото,
разбрах начинанието -
и там сътворих теб
в омазания лист
от масло и скръб.
И там те видях отново
с очи, вперени в звездите,
но с угасващи светлини
и заридах...
Заридах в откровението,
в сълзите на мрака,
в безвремието,
недокосвайки...

да чакам.

© Лара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??