(без име )

Mar 20, 2008, 5:41 PM

Poetry » Other

751 0 3

Късче от синева
в непрогледнало сияние
поръсени стенания
в един вихър, наречен живот,
крадливи спомени,
нечестиви помисли,
една сълза в лечебен мрак...
Нима осъзна болката,
а може би приглушаващия вик на самотата.
Ръкувайки се с нищото,
разбрах начинанието -
и там сътворих теб ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

(без име )

Want to read more?

Random works