Без име

Poesía

620 1 4

Страхът ни управлява - това е видно

страхът от глад, мизерия и смърт.

Затворихме се в къщи - клетки,

треперейки за всеки ден проклет!

Не е нахално, нито нагло

избираш просто - друго амплоа

възможностите без пари не са големи

когато и съдбата деликатно

среден пръст показа ми сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря Миночка, благодаря за навестяването!

2021-02-16T21:32:12+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Харесва ми откровението и актуалността! Хубаво!

2021-02-16T21:26:29+02:00
Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря, Младене!
Благодаря!

2021-01-26T09:34:06+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Този стих печели от прямотата на изказа и от актуалността си.

"Затворихме се в къщи - клетки,
треперейки за всеки ден проклет!"

Горните редове характеризират максимално точно, както физическото състояние на нещата, така и духовното. Поздравление, Руми!

2021-01-26T09:23:53+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0