Без име

Поезия

611 1 4

Страхът ни управлява - това е видно

страхът от глад, мизерия и смърт.

Затворихме се в къщи - клетки,

треперейки за всеки ден проклет!

Не е нахално, нито нагло

избираш просто - друго амплоа

възможностите без пари не са големи

когато и съдбата деликатно

среден пръст показа ми сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря Миночка, благодаря за навестяването!

2021-02-16T21:32:12+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Харесва ми откровението и актуалността! Хубаво!

2021-02-16T21:26:29+02:00
Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря, Младене!
Благодаря!

2021-01-26T09:34:06+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Този стих печели от прямотата на изказа и от актуалността си.

"Затворихме се в къщи - клетки,
треперейки за всеки ден проклет!"

Горните редове характеризират максимално точно, както физическото състояние на нещата, така и духовното. Поздравление, Руми!

2021-01-26T09:23:53+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0