Сълзите като тих вечерен бриз

рони днес душата наранена.

Мъка тежка е а не каприз,

знак от същността строшена.

Спусна се житейската тъга,

прекъсна полет в небесата.

На падането е пътеката една,

надолу за да ти строши мечтата.

Изправиш ли се значи си герой,

ала по често си в небитието.

А отговора на живота твой

за край разказва общо взето.

Но ако питаш кой е точно тоз,

за теб където е определил нещата.

Без отговор си е такъв въпрос,

без изход като пътя в тъмнината.