23.06.2023 г., 14:00

Без изход

746 0 0

Сълзите като тих вечерен бриз

рони днес душата наранена.

Мъка тежка е а не каприз,

знак от същността строшена.

 

Спусна се житейската тъга,

прекъсна полет в небесата.

На падането е пътеката една,

надолу за да ти строши мечтата.

 

Изправиш ли се значи си герой,

ала по често си в небитието.

А отговора на живота твой

за край разказва общо взето.

 

Но ако питаш кой е точно тоз,

за теб където е определил нещата.

Без отговор си е такъв въпрос,

без изход като пътя в тъмнината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...