23 июн. 2023 г., 14:00

Без изход 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
440 0 0
Сълзите като тих вечерен бриз
рони днес душата наранена.
Мъка тежка е а не каприз,
знак от същността строшена.
Спусна се житейската тъга,
прекъсна полет в небесата.
На падането е пътеката една,
надолу за да ти строши мечтата.
Изправиш ли се значи си герой,
ала по често си в небитието.
А отговора на живота твой
за край разказва общо взето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »