Без изход

Б Е З И З Х О Д

Колкото по-често се питам,

дали някой дава си сметка,

защо постоянно залитаме

уж към Слънцето,като слънчогледите,

все по-твърдо се убеждавам,

че с времето все по-вече забравяме,

че все по-калпаво съдим

другите и нас си за това,

какви трябва да бъдем

и потъва в забвение

човешката,истинската ни същност

и уж напред все вървим,

а все се завръщаме

към едно скапано,мижаво бъдеще,

което в омагьосан кръг ни върти,

в което за жалост,за спасение 

все още липсват широки врати

в съзнанието ни общо,ограничено и тесно,

а "Щастието" душите потиска,

изпълнени със Завист,Омраза,

забравили за истинската Любов.

22.06.2025г.гр.Свищов