9 сент. 2025 г., 10:29

Без изход

183 0 0

 

Б Е З И З Х О Д

 

Колкото по-често се питам,

дали някой дава си сметка,

защо постоянно залитаме

уж към Слънцето,като слънчогледите,

все по-твърдо се убеждавам,

че с времето все по-вече забравяме,

че все по-калпаво съдим

другите и нас си за това,

какви трябва да бъдем

и потъва в забвение

човешката,истинската ни същност

и уж напред все вървим,

а все се завръщаме

към едно скапано,мижаво бъдеще,

което в омагьосан кръг ни върти,

в което за жалост,за спасение 

все още липсват широки врати

в съзнанието ни общо,ограничено и тесно,

а "Щастието" душите потиска,

изпълнени със Завист,Омраза,

забравили за истинската Любов.

 

22.06.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...