Nadomma (Надежда Кацарова)
17 52
16 ene 2008, 14:45

Без край... 

  Poesía
725 0 7

Безпределна, мътна човешка злоба

и хиляди безплътни срахове...

мрачна, тегнеща прокоба

и заледени смъртоносни върхове...

Безкрайна гниеща омраза

и самотна, празна нищета...

като мъртви цветя във ваза

са всички съществуващи неща...

Необятни чувства на тъга

и солени, непрестанни сълзи...

в небето бледа, черна дъга

и убиваща мъгла пълзи...

Безконечни тревоги и беди,

нощи - тежки и самотни...

злото оставя своите следи,

превръщайки сърцата в имоти...

Необхватна, болна празнота

и ръждив, безмислен ден...

изгоряла, пустееща долина

и неспирни писъци около мен...

Безгранично мое нещастие

и стенещи в мен мечти...

ужасът на власт ли е или

просто всичко си има своите

безкрайно лоши черти...

© Надежда Кацарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз съм го чувствал,но ти си успяла да ги обрисуваш
  • Супер е, точно в целта!
    Поздрави за истинския стих, Надежда.
  • Тежък стих...но истинско и вярно!
    с обич, Надежда.
  • Майсор си!Нищо,че картинката е с тъмни краски.Имаме в живота си и такива мрачни дни.Оценявам с 6.
  • Мила Vanila,имам и позитивни творби,но това е което чувствам в момента!Съжалявам,ако съм натъжила някого!
  • защо звучиш така песимистично!?
    иначе всичко е обрисувано майсторски!
  • Без думи!!!Страхотно е!!!Браво, Наде!!!
Propuestas
: ??:??