Безпределна, мътна човешка злоба
и хиляди безплътни срахове...
мрачна, тегнеща прокоба
и заледени смъртоносни върхове...
Безкрайна гниеща омраза
и самотна, празна нищета...
като мъртви цветя във ваза
са всички съществуващи неща...
Необятни чувства на тъга
и солени, непрестанни сълзи...
в небето бледа, черна дъга
и убиваща мъгла пълзи... ...