Без край...
Безпределна, мътна човешка злоба
и хиляди безплътни срахове...
мрачна, тегнеща прокоба
и заледени смъртоносни върхове...
Безкрайна гниеща омраза
и самотна, празна нищета...
като мъртви цветя във ваза
са всички съществуващи неща...
Необятни чувства на тъга
и солени, непрестанни сълзи...
в небето бледа, черна дъга
и убиваща мъгла пълзи...
Безконечни тревоги и беди,
нощи - тежки и самотни...
злото оставя своите следи,
превръщайки сърцата в имоти...
Необхватна, болна празнота
и ръждив, безмислен ден...
изгоряла, пустееща долина
и неспирни писъци около мен...
Безгранично мое нещастие
и стенещи в мен мечти...
ужасът на власт ли е или
просто всичко си има своите
безкрайно лоши черти...
© Надежда Кацарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз съм го чувствал,но ти си успяла да ги обрисуваш
-
Супер е, точно в целта!
Поздрави за истинския стих, Надежда. -
Тежък стих...но истинско и вярно!
с обич, Надежда. -
Майсор си!Нищо,че картинката е с тъмни краски.Имаме в живота си и такива мрачни дни.Оценявам с 6.
-
Мила Vanila,имам и позитивни творби,но това е което чувствам в момента!Съжалявам,ако съм натъжила някого!
-
защо звучиш така песимистично!?
иначе всичко е обрисувано майсторски! -
Без думи!!!Страхотно е!!!Браво, Наде!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
