Без край...
Безпределна, мътна човешка злоба
и хиляди безплътни срахове...
мрачна, тегнеща прокоба
и заледени смъртоносни върхове...
Безкрайна гниеща омраза
и самотна, празна нищета...
като мъртви цветя във ваза
са всички съществуващи неща...
Необятни чувства на тъга
и солени, непрестанни сълзи...
в небето бледа, черна дъга
и убиваща мъгла пълзи...
Безконечни тревоги и беди,
нощи - тежки и самотни...
злото оставя своите следи,
превръщайки сърцата в имоти...
Необхватна, болна празнота
и ръждив, безмислен ден...
изгоряла, пустееща долина
и неспирни писъци около мен...
Безгранично мое нещастие
и стенещи в мен мечти...
ужасът на власт ли е или
просто всичко си има своите
безкрайно лоши черти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кацарова Всички права запазени
