24 abr 2009, 0:14

Без край...

  Poesía
892 0 16

 

 

 

Игрите свършиха.

Замина вече влака.

Стърча на гарата.

Тук никой не ме чака.

А може би

обърках лабиринта?...

Нивото, времето...

Напразен беше спринта!!?

Не тичахме един към друг, нали?!

А бягахме от себе си дори...

 

Не чакам... По перона самота...

Търкаля се и вие във нощта...

Снижава се отчаяна луната,

ужасно тъжна в своята позлата.

Защото на обратната страна -

стърчиш и ти...

Самотен в утринта...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • няма гонитба, друго ниво, други герои...по-усъвършенствани и по-реални..
  • ....затова ще продължавам да те чета Нели ...има защо , да.... строиш страхотни лабиринти ...и това ми харесва!...кой ли продължава гонитбата ...?
  • Оптимистка си, Тина ! Дерзай!!
  • това му е идеята на лабиринта - да обърква
    кой го гради също е ясно, а пък гарите са място, откъдето да тръгнеш на път (дори и в обратна посока)
  • ...обратната страна на луната буди винаги много въпросителни..., а игрите стават - по-забавни

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...